Венцислав Янев

Венцислав Янев е роден през 1933 г. в София. Средното си образование завършва в Образцовия електротехникум, а висшето – във ВИФ (сега Националната спортна академия), специалност Треньор по баскетбол, випуск 1956. Професионалната му дейност е в два периода: треньорски и научно-изследователски.

Започва работа като учител и създава отбори в училището. Този по специалността е първият детски шампион по баскетбол в София – 1959. Организира отделението по „Баскетбол“ на градската УСШ, чийто отбор печели националната титла за 1963. През този период са открити Атанас Голомеев и др. баскетболисти, впоследствие треньори и специалисти. В същото време като новост се изграждат паралелките по вид спорт в спортните училища в страната и Венцислав Янев е преподавател в столичната по баскетбол. В индустриалните 1965/66 г. съвместно със състезателките е изграден и утвърден първокласният женски отбор на „Кремиковци“. Оригинална работа по индивидуалния-личностен подход е осъществяване със студентите в отборите на МГИ, МЕИ, ВИФ в спортно-състезателната им дейност.

През 1968 г. Венцислав Янев спечелва конкурс и става докторант в Московския институт за физическа култура и спорт. Учи и работи като изследовател в проблемната лаборатория по психология на високите постижения. Участва в експериментални разработки за психологическа подготовка на олимпийските отбори и защитава международен докторат. Завръща се в България и от 1973 г. е на работа в НСА в катедра „Психология и педагогика“, където преподава „Психология на спорта“ и провежда научно-изследователска дейност. В международната тема „Подбор и ориентация“, имаща лонгитудинален подход, изследва измененията в интелектуалните и психомоторни показатели на спортисти от 10 основни вида спорт. В големите национални теми изследва психическите показатели на спортисти и неспортуващи от различните възрасти. Многократно изследва личностните психични параметри и интелектуален стил на състезатели от националните отбори по баскетбол, ски, футбол (юноши, младежи, жени), автомобилизъм, фехтовка, тенис, хандбал и елитни състезатели по стрелба, волейбол, плуване, лека атлетика, гимнастика, ориентиране и др. спортисти от дружества, клубове, школи. Разработва електронна апаратура, телеметрично устройство и тестови методики като технология за разкриване на интелекта и мисленето на човека в спорта. Резултатите е представял на международни и наши конгреси и симпозиуми, където получава професионална оценка за научна стойност. Публикувал е над 80 статии. Целият многогодишен труд в областта на спорта е обобщен и синтезиран в българския (втори) докторат на автора „Интелект и дейност на спортиста – СПОРТЕН ИНТЕЛЕКТ“.